Кой взриви Чернобил?

1986

Авариралият реактор е захранвал с енергия военен обект

за производство на секретни оръжия, заради което е избухнал

от свръхнатоварване.

Не бяха минали и часове, след като новината за аварията в

Чернобил избухна като мълния, а по телефона от Москва ми се

обади нашият кореспондент Атанас Атанасов. Настояваше да

замине незабавно за „мястото на събитието“. Все още нямаше

никакви подробности за пораженията, но аз си давах сметка

какво означава радиация и се опитах да го вразумя. Не биваше

да пътува! Не биваше да се излага на риск! Не ме послуша. „Бай

Атанас“, както го наричахме всички, бе репортер до мозъка на

костите и вече бе обиколил Съветския съюз надлъж и нашир.

Аз не му разреших да пътува, но той вероятно е издействал съ-

гласието на главния редактор на „Работническо дело“ и следва-

щото му обаждане бе направо от Киев. Новините бяха горещи

и наистина от мястото на събитието. В редакцията всички бяха

доволни, но аз не криех безпокойството си.

От оня наистина ужасяващ 26 април 1986 г. светът всяка го-

дина през април припомня за най-голямата злополука в човеш-

ката история, но едва десет години след нея се появи вероятната

истина за нейната причина. Според ръководителя на независи-

мия профсъюз на украинските военнослужещи Александър Ла-

лак в съществуващия и досега военен обект „Чернобил‑2“ има

два реактора, които са действали и до влизането в експлоатация

на АЕЦ „Чернобил“. Предназначението на тези два реактора е

било да произвеждат плутоний за атомни оръжия, но те били

с малка мощност, а е било нужно все по-голямо енергийно за-

хранване. Това наложило и свръхнатоварването на авариралия

чернобилски реактор.

Като потвърждение на разкритията си най-високотиражни-

ят руски вестник информира, че военният обект „Чернобил‑2“

продължава да съществува и да се попадне в него е „също така

трудно, както и да се излети в Космоса“. Неговото име дори не

е включено в списъка на секретните военни обекти на Украйна,

нито пък територията му е обозначена на картата на народосто-

панския комплекс. Този „суперсекретен военен пункт“ бил по-

строен през 1975 г. в непосредствена близост до строящата се

тогава АЕЦ „Чернобил“, а нейното предназначение било да го

снабдява с нужната му електроенергия. „Какво е това чудови-

ще, щом за захранването му е построена цяла АЕЦ?“ ……

Откъс от книгата "Розата на Щастието"

Цялата книга „Розата на Щастието"

както и другите книги на Издателството можете да поръчате Тук:

http://www.siriusfoundation.net/order.php