17.06.2011

“Радвайте се на поколението У, защото след него идва Z. Тогава ще видите какво значи ограниченост, неграмотност и простотия”, мрачно прогнозира в мрежата анонимен познавач на съвременните генерации.

“Те дори са горди с разкрачения си правопис и куцащата си граматика! Аз лично ги наричам Data.bg поколение - живеят само за да хапнат в “Макдоналдс”, да изгледат някоя американска комедия и да се потопят в интернет”, злъчно му приглася друг.

Двамата са част от увеличаващата се група критици на новите подрастващи. Тези деца и юноши определено са различни, много по-непримирими бунтари от нашите майки и бащи, а и от собствените си.

Нервни и агресивни. Трудно се концентрират, не обичат да четат книги и смятат това за загубено време. Имат фотографска памет. Учат не като четат, а по слух.

Драстичната разлика между “стари” и “млади” блесва през 70-те години на миналия век, когато се появява първото от новите поколения, енигматично маркирано от австралийския социолог и изследовател Марк Маккриндъл като поколението Х. Родените през 80-те години на миналия век, които днес са между 17 и 31 г., той определя като Y, а с последната буква от латиницата - Z, обозначава родените между 1995 и 2009 г., които днес са на възраст между 2 и 15 г. Тъкмо последните три поколения, белязани от дигиталната революция, са обект на огромно внимание от социолози, антрополози и демографи.

Според преподавателката в Русенския университет Анелия Иванова, ако поколението X в детството си е повлияно от телевизията, видеото и видеоигрите, Y израства с компютърните игри и web технологиите, а Z разполага с всички възможни дигитални играчки и не може да живее без тях. Тя маркира странните им навици, особените ритуали в света на нечетящия на хартия, постепенната смяна на писаното и изговореното слово с видеоизображения.

Това става основание за прогнози, че хората вървят към по-развита форма на виртуална реалност, в която ще изживяват събитията, вместо само да ги виждат, да слушат и да четат за тях.

Естествено, като се чудим защо толкова днешните деца се различават от възрастните, си задаваме и въпроса има ли пръст тук някакъв извънземен, непознат разум, който ги облъчва от Космоса и ги тласка напред.

Има ли връзка това с теорията за деца “индиго” и деца “кристали”, набираща все по-голяма популярност?

Сигурно е, че общото между двете типологии са развитието на съвременната цивилизация и дигиталните технологии, на удобствата, на които се радваме всекидневно.

Често споменаван пример за влиянието, което ни оказват, е излъчен на научен семинар кадъp с 2-годишно момиченце, което си играе на компютър.

Детето спокойно сърфирало по менюто, създавало и унищожавало файлове, рисувало картинки, запълвало програми.

Малката госпожица, която не умеела да чете и вероятно едвам сричала имената на майка си и баща си, според учените демонстрирала 80% ниво на компютърна грамотност.

Американският доктор по психология Дорийн Върчу преди време привлече вниманието на света върху подобни деца, които се отличават от връстниците си с необикновен интелект, решителен характер и способност за необикновено рационално мислене без предварителна подготовка.

Този талант е сложно комбиниран с необичайна чувствителност, избиваща на моменти в агресивност и хиперактивност.

След като той и негови колеги не успяват да намерят обяснение със средствата на традиционната наука, друг американски психолог - Ли Керъл, открива алтернатива - със специален апарат изследва енергийната обвивка на необикновените деца. Оказва се, че аурата им “свети” с виолетов цвят, докато обикновените хора се “оцветяват” в жълто или зелено. Оттам идва и популярният днес етикет “индигови деца”.

Керъл доказва, че по интелект и познаване на света тези малчугани оставят далече зад себе си и връстниците, и родителите си.

Индигото имат свръхестествени способности, усещат се като доста по-възрастни, със съзнанието, че са дошли на този свят с мисия, за да го спасят и променят. Често се интересуват от висша математика, от формули, които учителите не могат да им обяснят, учебният материал им е скучен, заради което имат проблеми в училище.

Комуникацията с връстниците и родителите е измъчена, защото изживяват неща като пътуване във времето, четат чужди мисли, за което не споделят на близките си, за да не се озоват при психиатър.

Според психолозите обаче, ако образователната система винаги е била във властта на по-възрастните, сега за първи път в историята на човечеството наблюдаваме обърнат модел на предаване на знания - от по-младите към по-старите.

Дигитални туземци vs. дигитални имигранти

Седем поколения съжителстват в първото десетилетие на XXI в. според класификацията на австралийския социолог Марк Маккриндъл в изследването му “Отвъд думите”*.

Най-старото от тях е поколението старейшини - родените преди 1925 г., а най-младото, появило се през 2010 г., е поколението Алфа, представителите на което днес са едва на годинка.

Родените между 1925 и 1946 г. се наричат строители, защото са положили основите на новия свят, след две световни войни. Появилите се на бял свят между 1946 и 1965 г. пък ученият нарича “бейби бумъри”, защото са първото благоденстващо поколение на миналия век. Следват ги белязаните от дигиталната революция три генерации X, Y и Z.

Учените са категорични, че заради ускореното технологично развитие и миграцията, поколенческите вълни са се скъсили и следват през 10-ина години, вместо през 20-25 г., както е било преди. Но всяко едно от седемте поколения на новия век е със собствен неповторим профил, който го отличава от останалите.

Попадат в 4 отделни групи, в зависимост от компютърната си грамотност и умението да боряват с информационни технологии. Ето ги:

1. Чужди на дигиталното: хора над 65-годишна възраст. Това са поколенията на старейшините и строителите, които са предшественици на технологиите. За тях интернет, онлайн игри, социални мрежи са изцяло чужди понятия.

2. Дигитални имигранти: това са представителите на поколението бейби бум на възраст от 47 до 64 г., израствали без дигитални технологии. Част от тази група сполучливо се възползват от тях сега, друга ги приемат неохотно.

3. Адаптиращи се към дигиталното: това са хората от поколението Х, които в момента са на възраст между 32 и 46 г. Вкусили са дигитални технологии още в юношеството. Част от тях с удоволствие ги използват, но често те ги превръщат в консуматор.

4. Дигитални туземци: те са от поколенията Y, Z и Алфа - младите, ненавършили 32 г. Според изследователя те живеят потопени в дигиталните технологии. Поколението X се явява междинно и е своеобразен мост между по-старите и по-младите, а поколенията Y и Z наричат ключ към революцията в комуникацията.

*Цитирано в научното електронно списание “Медии и обществени комуникации”.

МИЛА ГЕШАКОВА

Y - зависими от родителите си, но търгуват с тях

Освен Y наричат родените между 1981 и 1993 г. децата на хилядолетието. Това поколение е отглеждано от родителите тип “хеликоптер”, защото те изцяло контролират и планират живота на децата си. Затова Y следват правилата и са изключително зависими от родителите си.

Самоуверени, склонни да се надценяват. Не признават старшинството, опита, квалификацията, науката. Вярват, че им се полага работа с голяма заплата, висок статус и много свободно време, без да полагат много усилия. Работят, за да се забавляват. Възприемат работата си като средство за покриване на сметките. Много прагматични, кариерно ориентирани. Обичат да работят в екип. Държат много на личния си живот.

Да купуваш и да продаваш, за тях е най-естественото нещо на света - търгуват помежду си и със своите родители, пише в интернет авторката Поли Козарева. И обяснява, че това е така, защото са израснали в пазарна среда. Имат силна ориентация към улицата. Общителни, наивни и оптимисти. Това е поколение на самоуките технологисти, пораснали и развили заедно със себе си и технологиите. Още тийнейджъри създават и поддържат блогове, участват в социални мрежи, изказват без страх своето мнение и позиция, не се крият зад маски и псевдоними.

Светът на старейшините и строителите

Старейшините (85+) и строителите (65+) нямат нищо общо с компютри и дигитални технологии. Възрастта им пречи да се слеят с модерния свят, но с опита и мъдростта си са живата връзка между поколенията.

Строителите са израснали в лишения, преживели са войни и социални катаклизми.Дали са старта в изграждането на новия свят. Американски антрополози ги наричат и Мълчаливото поколение, чийто социален профил очертават качества като преданост, придържане към правилата, закона и реда. Това са хора на честта, морала, търпението и саможертвата. Консервативни, лоялни, отговорни и самодисциплинирани. Често се позовават на миналото. Впечатляват се от авторитети, рангове и институции. Недоверчиви към предприемачеството и поемането на стопански риск. Стремят се да оставят професионално наследство след себе си. Работят, за да оцелеят. Спестовни. Религиозни.

Z са безразлични към образование и кариера

Може да им куца граматиката, но 80% от децата Z продължават обучението си след 12 г. Приемат интернет за даденост и обработват информацията със скоростта на светлината. Често комуникират и си сътрудничат с онлайн общности, без да ги познават лично. Липсват им увереност и умения за общуване на живо.

Индивидуалисти и незаинтересовани от работа в екип. Нетърпеливи, искат мигновени резултати от всичко, с което се захванат.Образованието и кариерата играят нищожна роля в живота им.

Бейби бумърите са идеалисти, Х - авантюристи

Като следвоенни деца бейби бумърите се асоциират с благоденствие и оптимизъм. Те са по-богати и по-здрави от което и да е предишно поколение. Идеалисти, заредени с вяра в бъдещето. Ентусиасти с девиз "Живея, за да работя". Обичат работа в екип. Държат на името и имиджа си в обществото и се стараят да бъдат добри професионалисти. Това мотивира стремежа им към добро лично възнаграждение и постигането на висок обществен статус. Имат високи естетически критерии в поддържането на външния си вид. Носталгици, религиозни, обвързани със семейството.

Близо до тях е поколението Х, преживяло студената война, но първото расло без голяма депресия, война, революция. Заради войната във Виетнам в САЩ го наричат “поколение, отгледано от жени”, а в Англия - “децата на Тачър”(заради увеличаващия се брой на разводите в резултат от икономическата криза).

Децата Х са отглеждани "с ключ на врата" и са доста по-самостоятелни. Държат на свободата си. Инвестират в развитието си. Гъвкави, прагматични и адаптивни, те са склонни към риск и авантюра. Технически грамотни и информирани. Борци за равноправие, включително и на половете.

Алфа тръгват на училище по-рано

Според австралийския социолог и социален антрополог Марк Маккриндъл причината за названието на това поколение не е само технологична - завършекът на буквите от латиницата с последното поколение (Z) и именуването на следващото с началната буква от гръцката азбука е отваряне на изцяло нова страница. Според него бебетата на 2010 г. и в следващите 15 г., ще тръгват на училище по-рано и ще учат по-дълго от предходните поколения. Алфа се очаква да бъдат и по-материалистични и технологично ориентирани. Социолозите и демографите предвиждат, че това ще бъде най-многобройното поколение до момента.

Уроци като 3D игри ще събудят интерес и мисъл

Анелия Иванова е родена през 1969 г. в Русе. Завършила е средно специално художествено училище по приложни изкуства в Троян през 1987 г., специалност керамика.

През 1994 г. се дипломира в Русенски университет "Ангел Кънчев", специалност "Електронна техника и микроелектроника". Специализира по програмата Socrates/Erasmus в Берлин през 2003 г. Доктор по научната специалност "Автоматизация на области от нематериалната сфера (просвета)" от 2007 г. Владее английски, руски и немски. От 2008 г. е главен асистент в катедра "Компютърни системи и технологии" на РУ.

Омъжена, има две дъщери.

- Имат ли специфика българските представители на поколенията Х,Y и Z, г-жо Иванова?

- По-смекчени са вредите от дигиталните технологии сред тези три поколения у нас. Защото тук дигиталната революция малко закъсня. Аз лично съм от поколението Х, което според учените е формирано от телевизията, видеото и видеоигрите. Давам си сметка обаче, че не съм прекарвала много време пред синия екран или във видеоигри (последните просто ги нямаше). Прекарвахме много повече време с книга в ръка или навън в игри, отколкото връстниците ни в развитите страни.

Поколението Y, родените след 1981 г., но на Запад, през 90-те години вече са имали много интензивен контакт с кабелна телевизия и компютри у дома. Докато по това време ние живеехме в информационна изолация. България изживя бума на интернет около 1995 г., а компютърът у дома стана масово явление през 2001-2004 г. Затова и българчетата Y не са се застоявали много-много пред компютъра и са по-малко засегнати от дигиталните технологии. Е, поколението Z нямаше как да бъдат спасени. Между тях и връстниците им в развития свят няма никаква разлика. Бързо наваксахме.

- Защо говорите за спасение от дигиталните технологии? Заради феномена “четенето на книги не ме интересува” ли?

- Моето поколение, а и предполагам - вашето, възприемаме най-добре текстово представяне на информацията. Поколението Y пък притежават т.нар. визуално-аудиторен стил на учене. Но поколението Z по никакъв начин не може да бъдe атакувано с текст или аудиоинформация. За да научат нещо, урокът трябва да е визуален и свързан с действие от тяхна страна. Дайте мобилен телефон от най-ново поколение на Z-дете и на неговия родител Х - родителят ще отвори упътването и ще му отнеме дни, докато свикне с джаджата. За детето ще са необходими час-два и по-малко. В този смисъл вярвам, че педагогическите модели трябва да се променят.

- Преподавате на студенти, имате и опит с подрастващите. Как учат?

- Съвременните млади трудно се концентрират за дълго време в една тема. Вниманието им е накъсано, както при сърфирането в интернет. Скачането от ресурс на ресурс дава възможност огромни количества информация хаотично да се струпват върху децата. Затова децата губят способността да се концентрират и да вникват в материята и свикват просто да сканират.

Правят го много бързо и извличат някаква есенция, която в момента им е важна и нужна.

- Не са ли зубрачи?

- Донякъде, защото нямат стремеж да разберат. Свикнали са със сканирането на информацията и са готови да приемат всичко наготово и безкритично. Например за тях компютърът, WEB и мобилните технологии са някакво помощно средство за вход във виртуалния им свят. От тях обаче не чакайте да създават компютърни програми. Ползват виртуалните технологии така, както ние ножа и вилицата, когато се храним.

- Какво е социалното поведение на трите дигитални поколения у нас?

- Не очаквам поколението Z да бъдат технологично ориентирани, каквито например са техните родители Х. За нас компютрите бяха нещо екзотично и вълнуващо. И нашият въпрос беше: “Искам да знам как това работи”. Докато днешните млади казват: “Не ме интересува как работи, искам да го използвам”.

Поколението Y пък са кариерно ориентирани. Когато растяха, и у нас, и на Запад на мода беше моделът “виж как работят от сутрин до вечер, за да си осигурят по-добър стандарт на живот”. Поколението Y отива в университета не за да повиши своята ерудиция, а за да си осигури добра диплома, която ще му отвори пътя към престижна работа, висока заплата и добър начин на живот. Y работят най-добре в екип - моите студенти от това поколение показват задоволителни резултати, когато са сами пред компютъра, и много по-добри, когато работят по двама.

Докато поколението Z са индивидуалисти. Растат в кризата, с родители, денонощно заети с кариерата си или най-малкото - с осигуряването на прехраната, и съответно са приучени да бъдат самостоятелни. Това ражда у тях чувство за независимост, до такава степен, че 15-16 годишни вече изкрещяват на родителите си: “Животът си е мой и ще правя с него каквото си искам!”

- Наистина ли Z са прости и неграмотни в сравнение с другите поколения?

- За моето поколение беше много важно да се изучим, за съвременните млади това е на последно място.

“Трябва ли да съм образована, за да бъда добър човек?”, например попита собствената ми дъщеря.

Но това, че не се вписват в рамките на образователната ни система, не означава, че са с понижени възможности. Някои от тях притежават невероятен потенциал, но ние не успяваме да стигнем до него. Образователната система е тромава и не може достатъчно бързо да се адаптира към тях. Според американския учен Кен Робинсън тя все още лежи на модел от индустриалната ера и е построена така, че да подготвя кадри за производството. Новите технологии обаче значително свиват категорията “работник”. Според други автори след криза винаги е следвал бум на артистичните професии. И според мен идва поколение, което е по-разчупено, по-артистично, с уклон към забавленията. Затова учението му е скучно. Интересите му оживяват извън училище - имат контакт с високоинтерактивни, визуално богати, пъстри, интересни технологични играчки, а класната стая според Робинсън днес се е превърнала в “убиец на идеи”.

- Какви техники за привличане на вниманието им работят?

- Най-добре е да се стимулира ученето “от първа ръка” - чрез правене на нещо или да им се дават задания, които изискват активно лично участие - да проучат проблем, да подготвят материал, да направят самостоятелно изказване. Да, много деца изпълняват такова задание с “копи” и “пейст” от сайтовете. Но ентусиастите сядат и пишат свои мисли и после класът ги оценява, което развива въображението и творческото мислене. Това експертите наричат вкарване на изследователски елементи в учебния процес. Иначе тестовете убиват желанието за знания - децата дори ги наричат “игра на онче-бонче”.

Повече клипове, визуална информация, даже в уроците можем да вкараме игрови сценарии, за да бъдат държани децата нащрек.

- Американци и японци вече правят експериментални програми с дигитални технологии в училище.

- Средношколците едва ли биха си носили в час “Под игото” на хартиен носител. Но ако я имат в електронен вариант, сигурно не биха имали нищо против. Електронните четци на книги не са толкова скъпи устройства. А у нас вече има издателства, които издават електронни учебници. Убедена съм, че ако ориентират учениците към тях, вероятността да ги прочетат е далеч по-голяма.

Претъпканата с учебници раница вече е отживелица. Съвременните деца искат да бъдат мобилни и компактни.

- Как си представяте учебен час с дигитални технологии?

- Ако си представим на чина таблет с интерактивен симулатор, с чиято помощ под формата на компютърна игра юношите да конструират химични съединения, а накрая да им се изпише формулата и съответните химически уравнения, децата ще реагират много по-добре, отколкото ако преписват дълги формули от дъската, както е сега.

Компютърните игри са могъщ бизнес, зад който стои интелектът и находчивостта на стотици хора персонал. Днешните тийнейджъри прекарват дълго пред компютъра, голяма част от тях - заети с игри. Eдна такава игра има множество различни сценарии според нивото на успеваемост и играчът свиква средата да се адаптира към неговото поведение. Затова децата направо потъват в този свят. А ако имаме също толкова примамливи образователни игри, които да карат подрастващите да мислят по предмети като биология, химия, география? Представете си също уроци по история, подготвени като 3D игри - дали пък няма да им бъде интересно да учат история по този начин?

МИЛА ГЕШАКОВА

Децата индиго - гении, заклеймени като проблемни

Родители и учители вдигат ръце и признават, че все по-често не разбират питомците си.

Не учат, не играят обичайните за възрастта им игри, не признават никакви авторитети, упорито държат на своето, тотално разконцентрирани са. С тези характеристики те си спечелват клеймото “проблемни”, а психолози се развихрят със смели диагнози като “синдром на дефицит на концентрация”, “хиперактивност”, “хипервъзбудимост”.

“След дълги обиколки по всякакви лекари разтревожени родители ми доведоха 13-годишната си дъщеря, която според тях имаше проблеми”, разказа столичният психотерапевт Галя Йосифова, която сама е майка на дете индиго. Напоследък тя развалила успеха си, а за сметка на това започнали да й се случват странни неща - разказвала, че пътува във времето, че сменя измеренията. Не смеела да споделя за това пред други хора, за да не я помислят за луда.

Това не е единствен случай. Все по-често възрастни се оказват изненадани от необичайните способности на децата си, твърди специалистката. Водели ги по психиатри, често ги лекували с антидепресанти, което ги изваждало окончателно от релси.

Според нашумялата в последните години теория става дума за децата индиго, описани от американския психолог Ли Каръл като хора с индигово-виолетов цвят на аурата. Въпреки че науката продължава да има резерви към теории, свързани с енергийното поле, все повече изследователи приемат тези данни и надграждат наблюденията си върху тях. Според тях децата индиго са доста умни - коефициентът им на интелигентност е 130, което ставало веднъж на 10 000 случая. Надарени са с необичайни способности, но не се подчиняват на обичайните стереотипи на детско поведение.

Първите индигови деца се раждат през 70-те години на XX в. Сега повечето са на възраст между 7 и 35 г. Изследванията показват, че те работят главно с дясната половина от мозъка си, което ги прави креативни, интуитивни, с богато въображение и емоционален интелект. Това естествено ги сблъсква с рационалното и логиката, характерни за културата ни, свързана предимно с лявата ориентация на мозъка. Училището им се струва истински ад, защото материалът в учебниците им е скучен, имат потребност от знания, за които учителите не са готови, побъркват се от повтарянето, рутината и традиционния ред.

“Синът ми бе на 2 г., когато, докато ме гледаше как пера, изведнъж сам описа кръговрата на водата, без никой да му е обяснявал за трите й агрегатни състояния”, разказва Галя Йосифова. Заявил просто, че това го знае. На 10 г. пък проявил интерес към изчисляването на годишната лихва на банковите депозити.

Бавното темпо в училище отегчава децата индиго и те бързо губят интерес. Затова много от тях са с диагноза “проблеми със съсредоточаването”.

Заради силната интуиция и интелигентността им обаче могат да изкарат няколко години на чина, преди някой да забележи, че не пишат и не четат правилно. Следва нов етикет - “дислексия”, което може да се окаже пагубно, защото тези деца имат съзнанието, че са перфектни и с мисия да спасят света. Ако съучениците или близките на индиго се усъмнят в него, ако то си помисли, че нещо с него не е наред, може да се травмира, да се затвори, или пък да стане агресивно или да потърси спасение в дрогата.

Децата индиго са с повишена активност, изключителни способности за усвояване на знания, които ги интересуват, проявяват целеустременост, необичайна за подрастващи, убедени са в собствената си значимост. Влюбени са в природата, готови са да помогнат на света с велики дела, имат силна способност за съпреживяване. Усещат се като доста по-възрастни - на 13 г. се чувстват като на 43. Не случайно често предпочитат компанията на възрастни.

Имат висока самооценка и са независими и горди дори в унизителни ситуации. Създават впечатление на необщителни, но това е само в компания, в която не се чувстват в свои води. Понякога са склонни към депресии, възможно е да стигнат и до мисъл за самоубийство. Способни са и на жестокост, ако се сблъскат с неразбиране или равнодушие.

Слухът, зрението, сетивата на индигото са по-развити, което се смята за резултат от човешката еволюция. Затова и малките се стресират от силен шум, крещящи хора, силна музика или телевизия. Те имат безпогрешен усет за лъжата, фалша и авторитарността, неспособни са на лицемерие, не търпят злобата. Войнствени и енергични, водени от вътрешното си чувство за справедливост, те са готови да се борят за по-добър свят.

Според психолозите това, което ни изглежда като разсеяност, всъщност е концентрация, ориентирана към по-висши измерения.

След 2000 г. вече се говори за кристални деца. Те носят името си от многоцветната аура, която “свети” като кристал. Според психолозите те се отличават с необикновена чувствителност и паранормални способности. Насочени са навътре към себе си, умеят да се усамотяват, странят от останалите и така оцеляват в света, към който им е трудно да се адаптират.

Те имат телепатични способности, които обаче могат да доведат до забавено развитие на речта им и неточни медицински диагнози, обясни Йосифова. Често ги бъркали с аутисти, но разликата била категорична, защото болните живеели в собствен свят, докато кристалните деца били напълно адекватни на заобикалящия ги.

Понякога най-новите деца проговарят чак на 3-4 г. Дотогава комуникират с родителите си чрез странна комбинация от телепатия, знаци и звуци. Смятат ги за първопроходци на общество, в което ще се общува безсловесно и в което вместо с писмени символи и устно хората ще обменят мисли и знания телепатично. Отличават се по очите - гледат втренчено, сякаш проникват в душата на другите.

За разлика от децата индиго кристалните са по-общителни, по-безгрижни и уравновесени. Притежават лечителски способности, смущават със силната си биоенергия електронните уреди.

ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

Деян Колев, индиго от I вълна: Родените през XXI в. почти не говорят с родителите си

- Г-н Колев, определяте се като индиго личност от първата вълна. Какво точно значи това?

- Още от малък се чувствах различен, правех си каквото си искам. А по време на комунизма това беше доста странно. Не исках да ходя на училище, намирах го за загуба на време. Постепенно развих енергийните си способности, започнах да виждам, да общувам с галактиката.

- Завършили сте икономика и маркетинг. Тези неща не са ли малко странни за един рационален човек?

- От малък имам интуиция и съм убеден в това, че има сила, която създава хармонията и любовта, не се подчинявам на никакви закони, чувствам се тотално свободен. Дълго време бях самотен, някои ме смятаха за луд, като ме слушаха какво говоря, но добре, че се появиха и по-малките, които са страшна сила. Сега работя за изграждането на духовни центрове. Вече има в София. Сега започваме и във Варна, предстои и в Хасково и Търново.

- Какво ще правите там, каква е целта ви?

- Ще помагаме на учители и родители да разберат тези деца и да се научат да живеят с тях.

- Търсят ли ви учители?

- Да, традиционната система в училище се оказва тотално неподготвена за новите деца. Идват учители, ужасени, че децата ги питат за галактики, говорят им абсурдни за представите им неща. Други се интересуват от сложни математически формули, които се учат в университета, и също шокират педагозите. 6-годишни им разказват как са отворили измерението. Същевременно половината от 90-ти набор например са неграмотни.

- Проблемът с липсата на концентрация излиза все по-често на преден план.

- Така е. Възрастните се шокират, че родените през 90-те г. на миналия век например непрекъснато питат: “Какво, защо”, като че ли изведнъж се сепват и се връщат отнякъде. Те се изключват на всеки 15 минути, става дума за несъзнателно ментално изключване, ходят си в някакви техни светове и се връщат. За тях училището е пълен абсурд, те са готови веднага да го напуснат. Първата вълна индиго - родените през 70-те г., се концентрират на 1,5-2 часа, втората - през 80-те години - за половин час. След 2000 г. вече се раждат галактически деца. Част от тях почти не общуват с родителите си, а същевременно спират случайни хора по улицата, говорят им за галактически войни, обясняват им какво ще стане с България, която е избран народ и т.н.

- Доколко е масова тази тенденция?

- Голяма част от представителите на съответното поколение имат тези характеристики.

- Какво съветвате учителите и родителите?

- Родителите, особено на родените през последните години, трябва да свикнат, че тези деца не са техни, че са галактически. Учителите трябва да се примирят и просто да ги пуснат да завършат, освен ако не се промени радикално системата. Единственият разумен подход е просто възрастните да слушат децата, защото те са родени със знания, умения и мисия, непонятни за тях.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=932250