Бълг ариите - вяра, култура, древност
" ...Сред най-значимите науки, развивани от колобрите, е астрономията. Високите астрономически познания на древните българи са залигнали в основата на Българския календар – един от най-точните в Света, заедно с този на маите. В разказа си за битката между българи и византийци при нос Калиакра през 514 г., византийският летописец Йоан Антиохийски твърди, че хуните (българите) с гадания предизвикали слънчево затъмнение, с помощта на което предизвикали разгрома на византийската войска. Истината обаче е, че колобрите са знаели периодите на слънчевите и лунните затъмнения, и са използували тези познания във военните действия. Подобен случай е описан и в речника на Суидас, който описва битката между българи и лангобарди в Панония.
Най-ценното наследство от стародавната българска традиция, което сме длъжни да ценим и тачим, е нашият расов закон, отнесен към учението на колобрите и Закона на Дуло. Под формата на народни мъдрости и норми на обичайното право той неотменно се е спазвал в старото българско общество. Благодарение на него българите са запазили своята раса от смешение с чужди расови елементи – това е особено показателно за периода на петвековното османско владичество. За някогашните българи не е било прието да се сродяват с чужденци. Те даже са имали резервирано отношение и към някои български общности, за които са смятали, че не са от чиста българска кръв. Като зрял и мъдър народ, преживял всякакви исторически сътресения, българите никога не са ламтяли за чужди земи и население, защото са знаели до какви гибелни последици може да доведе расовото смешение. Също така българинът е имал силен усет за запазването на здравето и жизнеспособността на потомството, бидейки наясно с основните положения на науката за подобряването на расата, коятоднес се нарича евгеника.
На нашия народ не е присъщ шовинистичният национализъм на нашите съседи. Нашата истинска национална идеология е от по-висше естество. Тя е на расово и духовно равнище, начертана от колобрите и царете от Свещената Българска династия Дуло. С една дума – Законът на Дуло.
“Българите са от религията на магите”, така пише за тях арабският хронист от Х век Ал Масуди. Жреците на върховния бог Тангра (на древнобългарски колобри) извършвали жертвоприношения, гадаели по различни начини и владеели лечителското изкуство. Жреците-лечители шепнели някакви думи около запален огън, после удряли звънец и тъпани и след като изпаднели в транс, произнасяли заклинания за пропъждане на злите духове.
ревните българи почитали неодушевени предмети и вярвали в магическата им сила.
Те вярвали, че цялата вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила (или сили), която не представлява винаги едно точно определено божество. Тя се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила, която, смятали те, обитава главата и кръвта, може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно, според поверието за т. н. “Мана” или “Оренда”.
Освен това е безспорен факт, че от Тихия до Атлантическия океан е пълно с български топоними – езеро Байкал, река Дуло край Уланбатор, езерото Балх (к)аш, връх Хан Тенгри в Северозападен Тян Шан, Бух (г)ара, Балкан, Алпи, планинската верига Бух (г)ара в Пиринеите, названията на стоки, като българска пшеница, най-качественият юфт и досега в Казахстан се нарича “булгар”, българският филигран, известен в Иран като “муза-и‑булгар”, ястието “булгур”, музикалният инструмент “булгарина”, областта Сакар в Египет (у нас Сакар планина), проход Шипки в Тибет – проход Шипка в България, Ищар във Вавилон, Истар-Истър в България и пр.
Така се налага изводът, че българите са стари поселници на Балканите, наричани в различни периоди от време пелазги, траки, скити, кимери, бели хуни, оногури, котунгури, берлиси, севери, хазари и пр… българи. ... "

Цялата книга „Златна книга на Вселената. Живот в Тангра. I I част„ както и другите книги на Издателството можете да поръчате Тук:









