”Куниг” – Древнобългарската писменост
"...Възниква като идеографско писмо още когато българите са живеели в Централна Азия – Памир, Хиндокуш, Тян Шан, Тарим. Преди това в този район е съществувало възлово, подобно на възловото писмо “кипу” на инките в Перу. С течение на времето тя се усъвършенства и постепенно се превръща във фонетична писменост от сричков тип. На следващия етап от нейното развитие всеки знак отговаря на определен звук, като все още се запазват знаци за срички, символи и формули – често религиозни. Създаването на глаголицата и кирилицата представлява нов качествен скок – преход към фонетична писменост от гласно-съгласен тип. В тези две азбуки преминават много знаци от “куниг”, някои от които могат да се четат като идеограми, други – като букви. За да не се получава двусмислие и за да не стават грешки, е написана “Азбучна молитва” от Константин Преславски, в която е вложен определен смисъл в началното поредно четене на буквите. Първото изречение гласи “Азъ Буки, Веде Глаголи” – “Помни буквите, разбирай думите”, т. е. на учениците се дава указание да не възприемат знаците като идеограми, а като букви и по този начин да разбират думите.
Освен като писмени знаци, древнобългарските “куни” са се използвали и за изписване на числа. В съчинението си “За буквите” Черноризец Храбър отбелязва, че те са служели също и за гадаене, имали са магическа сила.

Много учени са установили сходство между българската “куниг”, финикийската и шумерската писменост, китайските йероглифи, писмеността “брахми” в Индия, етруската писменост, открита на територията на днешна Италия, старогерманските и скандинавските руни.
... Вследствие дейността на българските брамани в Индия се появява ведическото учение. Браманът Панини, роден в столицата на Балхара – гр. Балх, създава първата граматика за “Санскритския език”. На този език с писмеността “брахми” са записани индийският епос “Махабхарата” и свещените книги – “Веди”. В ”Махабхарата” името на българите е споменато над 70 пъти. “Махабхарата “ и “Ведите” не се превеждат дълго време в България, за да не се разкрие българският им произход. Ведите описват слънчеви култове, подобни на тракийските и зороастрийските мистерии. “Веди” е третата буква от нашата азбука. Означава “виждане, разбиране, знание”.
На върховете на най-големите пирамиди, открити в света – българските в Тарим – има площадки с храмове на слънчевия култ.
Аюрведа – древното учение за лекуване с билки, представлява българска народна медицина. ..."
Откъс от книгата "Златна книга на Вселената. Живот в Тангра" II част
Цялата книга „Златна книга на Вселената. Живот в Тангра. I I част„ както и другите книги на Издателството можете да поръчате Тук:









