ПРАЗНИЧНА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИТЕ

Празничната система на българите е отражение на тяхната философия и светоусещане. Най-цялостно този въпрос е разработен от Георги Велев в книгата му “Българският народен календар”. Разкривайки философските основи на календара, в учението за ДАО, той навлиза в логиката на календара по един оригинален и неповторим начин. Той успява да се докосне до основите на българската празнична система, разкривайки 12‑те главни момента в годината, които показваме в таблица 11. Ние ще си позволим да разгледаме само тройката празници Игнажден, Коледа и Нова Година, тъй като те са най-важни и дават най-ясна представа за същността на българската празнична система.

Тройката Игнажден, Коледа и Нова година са най-големите български празници. На върха стои Коледа, следван от Нова Година. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишни кръговрати в пълно съответствие с движението на земята около слънцето.

Преди покръстването древните българи са чествали това събитие на 21, 22 и 23 декември по грегорианския календар. На 21 декември е денят на зимното слънцестояние, когато нощта е най-дълга.Това е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал Иняжден, Полязовден, Млад ден, Млад Бог. След покръстването към него е прикачен християнския Св.

Игнатий и празникът постепенно се преименувал в Игнажден, което е най-близо до Иняжден.

Датата 22 декември в българския календар не се брои. Този ден е нулев. Той няма име и не влиза в нито един от месеците и тримесечията. Българското му име е Колада, Коледа или

Божич. Това е най-големият български празник посветен на първичното начало, на първичната невидима сила на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява към този празник Рождество Христово. Това е най-добрия възможен вариант.

Откъс от книгата "Розата на Щастието"

Цялата книга „Розата на Щастието"

както и другите книги на Издателството можете да поръчате Тук:

http://www.siriusfoundation.net/order.php