Тялото срещу духа

Кое управлява вашата инкарнация – тялото или духа? В по­вечето ви инкарнации ТЯЛОТО, защото незрелият дух се учи посредством преживяванията на тялото. Към средното ниво инкарнации духът вече събира кураж, за да започне да се до­верява на себе си. Но чак при напредналите инкарнации духът започва да управлява 50% или повече от тялото. При Финалната инкарнация духът контролира 90–95% от тялото.

СМЪРТТА – това е нещо много за тялото, защото то пре­кратява съществуването на тялото ЗАВИНАГИ. Лъжата за въз­кресяване на тялото е фантазия на ориентираните към тяло­то религиозни деятели. Няма значение, че духът живее вечно, или че преживяванията на тялото живеят винаги с този инкар­ниран дух. Тялото знае, че е смъртно и че ще умре. На това се дължи страхът от смъртта и погребенията. Телата с незрял дух се изправят пред евентуалния край на тяхното инкарнационно преживяване. Гробищата са физическите паметници на други физически носители. Те са просто загуба на пари. Духът е про­дължил напред. В гробищата остава само гниещата черупка. Но когато тялото управлява духа, хората непрекъснато висят по гробищата и говорят на мъртвото тяло. Щом духът напред­не достатъчно, вече не ходи да си губи времето по гробищата. Ако иска да каже нещо на този дух – просто му го казва. Друго нещо за смъртта – защо когато някой умре винаги ви карат да вярвате, че това е бил най-добрият човек? Умрелият бил гадняр, умрялата била кучка, но щом умрат ги изкарват светци. Отново контролът на тялото. Вместо да си спомнят И добрите И лоши­те преживявания, избират да си спомнят само ограничен набор от преживявания. Много по-реалистично е да си спомняш ин­карнацията каквато си е била.

А и самата дума “смърт”. Колко страхове поражда тя! Заместват я с думи като “починал”, “споминал се”. Да, духът си е починал, но те не разбират това. Ако го разбираха, нямаше да плачат и да се обличат в черно. Той (инкарнацията) е умрял, но Той/тя (духът) не може да умре. Погребенията са за тялото и за телата, които все още живеят, а не за духа, или за достатъчно напредналите духовно, които разбират въпроса за смъртта.СМЪРТТА – това е нещо много за тялото, защото то прекратява съществуването на тялото ЗАВИНАГИ. Лъжата за възкресяване на тялото е фантазия на ориентираните към тялото религиозни деятели. Няма значение, че духът живее вечно, или че преживяванията на тялото живеят винаги с този инкарниран дух. Тялото знае, че е смъртно и че ще умре. На това се дължи страхът от смъртта и погребенията. Телата с незрял дух се изправят пред евентуалния край на тяхното инкарнационно преживяване. Гробищата са физическите паметници на други физически носители. Те са просто загуба на пари. Духът е продължил напред. В гробищата остава само гниещата черупка. Но когато тялото управлява духа, хората непрекъснато висят по гробищата и говорят на мъртвото тяло. Щом духът напредне достатъчно, вече не ходи да си губи времето по гробищата. Ако иска да каже нещо на този дух – просто му го казва. Друго нещо за смъртта – защо когато някой умре винаги ви карат да вярвате, че това е бил най-добрият човек? Умрелият бил гадняр, умрялата била кучка, но щом умрат ги изкарват светци. Отново контролът на тялото. Вместо да си спомнят И добрите И лошите преживявания, избират да си спомнят само ограничен набор от преживявания. Много по-реалистично е да си спомняш инкарнацията каквато си е била.инкарнации духът вече събира кураж, за да започне да се доверява на себе си. Но чак при напредналите инкарнации духът започва да управлява 50% или повече от тялото. При Финалната инкарнация духът контролира 90–95% от тялото.

Цялата книга „Златна книга на Вселената. Живот в Тангра.„

както и другите книги на Издателството можете да поръчате Тук:

http://siriusfoundation.net/order.php